СЕНÀТОР м. 1. Истор. Член на сената в древния Рим. Един важен момент по отношение на сенаторското съсловие е издаденият закон по времето на император Теодосий II (402 – 450). Според него сенаторите от нисшите разреди можели да живеят в провинциите, което свидетелства за трайното консолидиране на това съсловие като класа на богатите местни земевладелци. А. Данчева-Василева, П, 287. Сам той запази неподвижната си поза на дивана, по-строг и по-вкаменен, подобно на ония беловласи сенатори на Рим, които готите бяха взели за каменни статуи. Й. Йовков, Разк. III, 152. Когато в игрите на цирка са взимали участие сенаторите и сенаторските синове, арената се е посипвала със златен пясък. К. Величков, ПССъч. III, 23. Римлянете решили да проводат войска против Митридата под команда Сулина. Марий ся увредил с това и принудил сенаторите да назначат него за полководец. Г. Йошев, КВИ (превод), 118.
2. Член на горната камара (сенат) на парламента в държави с двукамарен парламент. Сенатът е загубил голяма част от своята конституционна роля при оказването на влияние върху външната политика (смелите и творчески усилия на сенатор Дж. Уилям Фулбрайт, председател на Сенатската комисия по външните отношения, спасяват каквото могат от тази роля). Р. Ангелов, РН (превод), 152. Те издадоха книгата „България пред Европа в края на 1866 г.“. Написана на цветист френски език, тая книга беше разпратена на избрани министри, сенатори и депутати в Европа. Ст. Дичев, ЗС I, 432. Нима [германците] не можеха да предложат замяна на стоки срещу жито? – настояваше умният сенатор. П. Спасов, ХлХ, 28.
3. Член на висш колективен ръководен орган в някои университети. При погребението, което се извърши с необикновена тържественост, бе ми определено едно от първите места (до университетските сенатори) до полския университетски сенат и чуждите пълномощни министри във Варшава. Ив. Сарандев и др., БП, 114.
– От лат. senator.