СЕНÀТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до сенатор. Участието в сената не било непременно условие за принадлежност към сенаторското съсловие. Д. Ангелов, ИВ, 35. Той са заклал, като оставил една записка, че безчестието, което опозорило неговото сенаторско достойнство, го принудило на самоубийство. Хр. Ботев, КК (превод), 33. Правителствената партия предлага на опозицията неколко сигурни депутатски и сенаторски места, дето тя не поставя свои официални кандидатури. Г. Калинков, Р, 34. Сенаторски пост. Сенаторско място.
2. Който е на сенатор, принадлежи на сенатор. Не геният на индивида господства в Рим и чрез Рим в Италия, а геният на една закостеняла, предавана от поколение на поколение в сената политическа мисъл. В нейните водещи идеи се вживяват и сенаторските синове, които съпровождат бащите си в съвета и от вратата на залата слушат мъдростта на онези мъже, на чиито столове ще седят някога. Б. Минков и др., РИ (превод), 134. Борис равнодушно отмести погледа си от посивялата му сенаторска фигура. Д. Димов, Т I, 167. Сенаторска тога. Сенаторски дом.
3. Който се състои от сенатори. Един важен момент по отношение на сенаторското съсловие е издаденият закон по времето на император Теодосий II (402 – 450). Според него сенаторите от нисшите разреди можели да живеят в провинциите, което свидетелства за трайното консолидиране на това съсловие като класа на богатите местни земевладелци. А. Данчева-Василева, П, 287. Нападал [Гней Невий] остро вождовете на консервативните сенаторски групи. Л. Тенев, КАЗТ I, 78. Аспарух видя огромни сгради с ослепително бели мраморни стени, подпрени от могъщи колони. Видя двата сената – и за сенаторския съвет, на площада Августеон, и за служителите на сената. А. Дончев, САСТ II, 30.