СЕНЗÀЦИЙКА ж. Обикн. ирон. Умал. от сензация. Историята с убийството на Майк ще бъде извадена наяве и това ще бъде добра сензацийка за местния печат, особено когато ѝ се придаде определен политически смисъл. Б. Райнов, УКС, 107. След малко съобщи: – Очакваме сензацийка – утре. В турската легация ще има прием. А. Страшимиров, Съч. V, 146.


Източник: Речник на българския език (онлайн)