СЀНЗОР м. 1. Техн. Високочувствителен механизъм, използван в системите с автоматизирано управление, който регистрира определени външни сигнали, отразяващи промени във физическата или химическата среда, и ги преобразува в друг тип сигнали, обикн. електрически; датчик. Цифровите фотоапарати имат обектив с лещи, фокусиращи потока отразена светлина, който, преминавайки през обектива, попада на специален светлочувствителен елемент – сензор. В съвременните цифрови апарати от по-висок клас се използват по три сензора за входящия сигнал. Всеки от тези сензори получава своя цвят – червен, зелен или син, като излишните съставки се отделят от филтри, пропускащи сигнал само с определена дължина на вълната. Д. Стефанов и др., СПС II, 244. Съществува голямо разнообразие от сензори, използващи различни принципи за регистриране на преминаващите автомобили и техните характеристики. Сензорите могат да се разделят на две основни групи: монтирани на пътя и монтирани в превозното средство. СбНКЛ 2017, 13. Независимо на какъв принцип е изграден термометърът, той е съставен от два главни елемента – температурен сензор и приспособление за превръщане на физическата промяна в стойност. Сензорът улавя физичните промени, свързани с изменение в температурата (напр. живачното разширение). Кр. Икономова, ИМКЛ, 28. Сензор за движение. Инфрачервен сензор. Ултразвуков сензор. Електромагнитен сензор.
2. Анат. Рецептор. Възстановителният процес се основава на многократни повторения на необходимите двигателни действия, като за правилното им моделиране се ангажират всички сетивни сензори – тактилни, визуални, слухови. Н. Попов и др., КОЗ, 39. Зрителен сензор.
– От англ. sensor.