СЕНКОИЗДРЪЖЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За растение – който издържа и вирее на сенчести и влажни места, без слънце. Тревната покривка е съставена от сенкоиздръжливи треви или космополити по северните изложения и по високите части на планината [Витоша]. М. Тошков и др., HP, 20. Под склопа им [на възрастните гори] се появява подраст, настаняват се различни сенкоиздръжливи дървета и храсти, развива се тревна растителност. Н. Ботев и др., НЛР, 149. В гората се срещат момина сълза, заешки киселец и други. Те са сенкоиздръжливи растения. Бтн VI кл, 9. Сенкоиздръжлив дървесен вид.