СЕНКОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За растение – който не обича светлината и вирее на сенчести места, без слънце. С гъстата си корона и плътно разположени листа букът слабо пропуска слънчевите лъчи, поради което в буковите гори виреят съвсем ограничено само сенколюбиви растения – някои видове папрати и др. Н. Йосифов, В, 20. Габърът е сенколюбиво дърво и светлинните условия в горите от габър са неблагоприятни. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 66. Подреждането на растенията трябва да става съобразно техните изисквания към светлината. Най-малко страдат от слабото осветление т.нар. сенколюбиви цветя. П. Чолчева и др., КВД, 40.