СЕННИКОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Само в съчет.: Сенниковидно съцветие. Бот. Съцветие, което има форма на чадърче, прилича на чадърче. Цветчетата [на бръшляна] му са невзрачни, дребни, жълто-зелени, събрани в сенниковидни топчести съцветия. Н. Виходцевски, НЕР, 34.