СЕННИКОЦВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Само в съчет.: Сенникоцветно растение. Бот. Растение от семейство сенникоцветни, чиито цветове имат форма на чадърче, напр. равнец, морков, копър и др. При сенникоцветните растения е редуцирана петурата и горният лист представлява разраснало листно влагалище. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 113. Гъсеницата се храни с листата на различни сенникоцветни растения. П. Ангелов, АЗ, 216.
2. Като същ. сенникоцветни мн. Бот. Семейство двусемеделни тревисти ароматични растения с кухи стъбла и цветове, приличащи на чадърче, към които се отнасят магданоз, морков, целина, копър и др., и някои от тях се използват като зеленчуци или подправки, други – в медицината за получаване на етерични масла и като противозачатъчни средства, а трети са силно токсични. Apiaceae или Umbelliferae. Кимът е двугодишно растение от семейство сенникоцветни. Хр. Дончев и др., СХС II, 337. Сапонини, и то твърде активни, са доказани и в семейството сенникоцветни. ГСУВМФ, 1936, т. 12, 97.