СЕНОКÒС1 м. 1. Само ед. Земеделска дейност за окосяване на ливади, поляни и др., с цел да се изсуши и съхрани тревата за храна на селскостопанските животни, обикн. през зимата; сенокосене, коситба, косене. Ангарията включвала и селскостопански задължения – оран, жътва, сенокос, прекопаване на лозя и др. Ив. Божилов и др., БЛК, 297-298. Мъже вече коват пред къщи косите за сенокос. П. Тодоров, И I, 27. С такива кратунки нашите бащи и дядовци ходеха на сенокос. М. Марчевски, ТС, 119. В друга заповед от същото време пловдивският и татарпазарджишкият кадия се подканват да изпращат „съгласно традициите и закона“ всички войнуци на сенокос, за да се осигури сено за дворцовите коне. Н. Генчев, ВП, 25. Сенокосът е в разгара си.
2. Обикн. мн. Трева или сено на някаква площ (ливада, поляна и др.), които са окосени или предназначени за косене. Сега с почистването, напояването и торенето на ливадите се осигуряват богати сенокоси. Геогр. VII кл, 116. Да дишам упойния мирис / на жито и на сенокос – / там дето трудът се е ширил – / задъхан, разголен и бос. Хр. Радевски, ВН, 68.
3. Само ед. Обикн. с предл. по, след, през и под. Времето, сезонът, когато се косят ливадите; коситба. Сега ливадите бяха твърде оживени, защото бе сенокос. Българи и помаци и от двата пола работяха пъргаво и събираха сеното, от което миришеше въздухът. Ив. Вазов, Събр. съч. XI, 1977, 392. На Димитровден, когато се завръщат дюлгерите от гурбетлъка, дядо Иван нагласил печено агне, извикал четиримата мъже на богата софра. Припомнили си преживяното по сенокоса. М. Минчев, СЯ II, 336. В предобеда на един ден, топъл като през сенокос, Истанбул просто изникна пред очите им. А. Христофоров, А, 179. Има такива мигове по сенокос, когато всичко притихва. Т. Xарманджиев, КВ, 640.
4. Остар. Ливада. Сенокосите се простираха като безкраен килим от дебел, зелен аксамит, попъстрен с жълти цветя. Ф. Попова-Мутафова, ЙА, 53. Точехме се дълго през покрити с жито и пшеница нивя и сенокоси, минавахме през стръмни оврази. Д. Петров, ИКИ, 196. В Положката област село Речици, също и то подарено от свети цар Роман на свети Георги с лозята, с нивите и с водениците, с градините, със сенокосите, с планините, с ловището за дивеч и с всякакви доходи, и с всички правдини. П. Петров и др., ХИБ II, 217.
СЕНОКÒС2 м. Остар. Косач; косар1, сенокосец. Пленените бугарски войски при Ямбол са били все конница. Защо? Защото султанската повеля е била: тези бугарски пленници да са сенокоси и да служат в оборите негови. А. Страшимиров, Съч. V, 266.