СЕНОКÒСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до сенокос. Кервани от натоварени коне със сено са били характерна черта за цялата страна през сенокосния сезон. С. Кюпрюбашиев, И, 94. Зашумя сенокосната нощ / и на моите устни разказва – / как опиват моминските пазви, / напоени със дъх на сено. Сл. Красински, ЗО, 102. Сенокосни ливади. Сенокосни машини.


Източник: Речник на българския език (онлайн)