СЕНОСЪБИРÀЧКА1 ж. Жена, която събира сено. По стръмната пътека, змийно извита през злачни треви, се заредиха морни сеносъбирачки и с весел кикот се спущаха надолу към низината. Ц. Церковски, Съч. III, 19. Из полето белеят забрадки, сърп играй в нивите. Позастанат жътварките и сеносъбирачките, позавъртят с глави. Брат., 1960, бр. 28, 6.

СЕНОСЪБИРÀЧКА2 ж. Селскостопанска машина за събиране на сено; сеносъбирач2. Фирмата е вносител на селскостопанска техника – косачки, силажокомбайни, сеносъбирачки. НЗЗ, 2010, бр. 43, 2. Падналите случайно по земята класове трябва да се събират със сеносъбирачка от цялата ожъната площ. НТМ, 1954, кн. 7, 6. Стопанството има: вършачка, сенокосачка, сеносъбирачка, редосеялка и др. ЗЗ, 1914, бр. 6, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)