СЕНТЕНЦИÒЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който съдържа сентенции, мъдри мисли, поучения; поучителен, сентенционен. Сентенциозното изказване, което е толкоз характерно за немския класицизъм, особено за Гьоте и Шилер, се чувствува силно още в тази пиеса [„Заговорът на Фиеско от Генуа“]. К. Гълъбов, Ш, 62. Неведнъж естетиката се е изкушавала и от афористичните, от сентенциозните определения за хумора, които, колкото и да се стремят към блясък, в основата си са лишени от по-сериозен смисъл. И. Паси, С, 1972, кн. 9, 226. От Пенча Славейкова д-р Кръстев е заел една сентенциозна маниера на мисълта. С. Радев, Xyд., 1906, бр. 4-5, 20.