СЕНЦЀ, мн. няма, ср. Умал. от сено. Само аз си знам колко голяма бе радостта ми от оздравяването на сърната. По цели часове се занимавах с нея. Поднасях ѝ сенце, ечемик, овес, корички хляб, поях я с бистра планинска вода. Д. Калфов, С, 8. Наместил се върху дъхавото сенце в колата, сложил разгънатата книга на колената си, той отново се бе прехласнал в нейните страници. Г. Русафов, ИТБД, 176. Замириса на сенце. Р. Сугарев, СС, 70.