СЀНЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар., сега поет. Засенчвам (в 1 знач.); засеням, сеня. Слънцето гореше с топли, светли лъчи; кестените нацъфтели сенчеха далечния бряг с белите си одежди. Ив. Кирилов, Съч. II, 158. Те [спомените] го повеждат към улица „Тинтява“ с оцелели столетни къщи. Всъщност уличка, тясна, калдъръмена, сенчат я градски дървета и зидове. Е, 1981, бр. 4, 3. – Защо не отсечеш тази дъбица сред нивата, сенчи я цялата? – Ба, баща ми не я е отсекъл, та аз ще я отсека. С, 1988, кн. 7, 119. Но той [дъбът] е още здрав и дълги години още ще расне и ще крепне, ще шуми и сенчи гората. ПП, 1921, кн. 6-7, 402. сенча се страд. и взаим. Тези лози растат буйно и ако са натясно главините, сенчат се един на други. В. Маринов, АЛ, 212.