СЀНЧЕСТО нареч. 1. Като сянка, подобно на сянка. С лъчисти пръсти слънцето / плете кичури по темето ми, / от странните линии на сянката ми – / извирам слънчево, / сенчесто изтичам. Д. Калев, ДМП [еа].
2. С оттенък на сянка, без блясък. Беше много смутен, но в същото време решителен; яркосините му очи сенчесто светлееха под веждите. Р. Михайлов, ПН, 100.
3. В съчет. с гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че някъде има сянка, не прониква слънчева светлина. Наоколо беше сенчесто, буренясало като в дива гора. К. Константинов, СЧЗ, 77. – Там е сенчесто и тъмно – никой няма да те забележи. А. Каралийчев, ЛС, 57-58. Наоколо винаги е сенчесто, хладно и усойно. Г. Чорчопов, М, 21. – Тук е сенчесто, ще карам полека. Нека се отмори малко добичето. ИК, 1938, кн. 7, 343.