СЕНЧЍЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Нещо, което пази сянка; сенник. Една френска госпожа, понеже страдала от меланхолия (мерак) и не можела да търпи прихлупената стряха на капелиното си, накарала модистката си да възправи сенчилото на капелиното ѝ. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 17. Над главата ми стърчеше едно твърде смешно сенчило, за да мя брани да не би слънцето да опърли нежната кожа на царя на пустинята. П. Р. Славейков, РО (превод), 90.