СЕНЬÒР м. 1. Истор. През средните векове в Западна Европа – феодал, владетел на феодално владение, по отношение на когото се намират във феодална зависимост васали, селяни, понякога и граждани. Ако човек е искал да се оплаче срещу някакви посегателства от страна на неговия сеньор, той е бил длъжен да заяви на сеньора си, че напуска неговия феод. Т. Чакъров, ДЗ (превод), 670. Оръдията на труда през Ранното средновековие били дървени. Примитивността на сечивата пречела на сеньорите да организират обработката на цялата си земя. Ист. VI кл, 15. Въстаниците не успяват да се доберат до отцепниците в планината: на краля му хрумва прекрасната идея да изпрати при тях техните сеньори, които ги успокояват и връщат мнозина от тях по домовете им. В. Илиева, СМ II (превод), 398.
2. В страни, чието население говори на испански – учтиво назоваване или обръщение към мъж, което обикновено се поставя пред фамилното име; господин. Един търговец на автомобили в Буенос Айрес плати на сеньор Фернандо Гарсия сто хиляди песи, защото се усъмни в неговата честност. Св. Минков, ДА, 105. – Ние не го мъчим, сеньор! Ние искаме само да го арестуваме. Д. Димов, ОД, 195. – Знаете ли, сеньор Батиста – започна дукът, след като се убеди, че не лъжа. – Възникна малка мъчнотия. В. Мутафчиева, СД, 246.
3. Почетно звание на заслужил деятел в някаква област. Най-високото отличие за циркова дейност в света – сеньор на цирковото изкуство – бе присъдено пак на българин. НК, 1958, бр. 4, 6.
– От исп. señor от лат. senior ‘по-стар’.