СЕНЬÒРА ж. В страни, чието население говори на испански – учтиво назоваване или обръщение към омъжена жена, което се поставя обикн. пред фамилното име; госпожа. – Нима вие сте сеньора Хорн!... – възкликна йезуитът, но изненадата му изчезна бързо. Д. Димов, ОД, 135. Адрес: Сеньора / Франческа Лаборе Хуеска. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 123.

– От исп. señora.


Източник: Речник на българския език (онлайн)