СЕПАРÀТОР м. 1. Спец. Апарат за разделяне на съставките на смеси от течни или насипни вещества или за отделяне на твърди частици от течност. Въглищният прах от мелницата минава през сепаратор, където се отделят по-едрите частици, за да бъдат върнати отново в мелницата. Я. Якимов, Т, 13. Кондензиралата част от леката фракция преминава през охладителя и сепаратора, в който се отделя, и лекото масло постъпва също в резервоара. Ал. Спасов, ХТГ, 144. Тук протича първият стадий на втечняването на въглищата, в резултат на което се получават течни продукти и тежък остатък. Тези продукти се разделят в сепаратор. К. Дойчев, МП (превод), 159. Тази смес постъпва направо без разтрошаване в турбинните сепаратори за отделяне на ледените кристали. М. Киров, ТК, 9.
2. Спец. Апарат, центрофуга за отделяне на каймака от млякото. По своето устройство сепараторът е специална центрофуга, която се използва в млечната промишленост за отделяне на маслото от млякото. Физ. IХ кл, 1965, 141. – Ние имаме ли центрофуга например? – Имаме един сепаратор. Прави отлична мътеница. П. Вежинов, Избр. пр IV, 277. Сред множеството ни решения, намиращи приложение в млекопреработвателната промишленост, е сепараторът. ИР, 2014, бр. 9, 42.
3. Техн. Пръстен между вътрешната и външната гривна на сачмени и ролкови лагери, който предпазва сачмите и ролките от изпадане и ги задържа на еднакво разстояние. Лагерът е износен много или има строшени части. Разрушил се е сепараторът, има разполовени или с развалена повърхност сачми. М. Клисаров и др., НЕ, 545. Търкалящите лагери се състоят от следните елементи: външен пръстен, вътрешен пръстен, търкалящи се тела и сепаратор, който служи за поддържане на търкалящите се тела на равни разстояния едно от друго. Маш. IХ кл, 112.
4. Техн. Разделител между положителни и отрицателни електроди в акумулатор. Оловната акумулаторна батерия се състои от ебонитова или полиетиленова кутия, разделена на клетки, в които влизат блоковете с положителните и отрицателните плочи заедно с разделящите ги сепаратори. Б. Божинов, НЕУ, 5. Няма ли сепаратори в акумулатора, няма и електричество в него. Без тези оранжеви микропорести пластинки той се превръща в ненужна стъклена кутия. В, 1961, бр. 3051, 2.
◊ Електромагнитен (магнитен) сепаратор. Техн. 1. Уред за отделяне на магнитни от немагнитни материали, който представлява електромагнит като част на специален апарат, машина. То [слънчогледовото семе] минава през система от движещи се сита с различни размери на дупките и през електромагнитен сепаратор за отстраняване на случайно попаднали железни отпадъци или предмети. А. Генадиев и др., ТЗ, 138. За да не попаднат метални части в трошачката, пред нея е поставен магнитният сепаратор. Я. Якимов, Т, 291. 2. Апарат за обогатяване на полезни изкопаеми чрез разделяне на разнородните, механично свързани в рудата компоненти. Много често железните руди се подлагат на електромагнитно обогатяване. При този метод се използва различната магнитна проницаемост на съставните части на рудата, които се разделят чрез електромагнитен сепаратор. Хим. ХI кл, 1965, 133. За отделянето на желязната руда от други примеси се използват така наречените магнитни сепаратори. Физ. Х кл, 1958, 179.
– От лат. separator ‘разделител’.