СЕПАРÀЦИЯ ж. 1. Само ед. Спец. Отделяне на вещество, частици от вещество и под. от други в състава на нееднородна маса или смес. Ако фракциите на доставяния филтърен материал не отговарят на приетите в технологичния проект, е необходимо сортирането му. Това може да стане чрез обикновено пресяване или чрез суха сепарация с въздушна струя. Ив. Тричков и др., ЕВКС, 121. Ръчна сепарация. Механична сепарация. Сепарация на кварц.
2. Спец. Място, отделение в предприятие, където материалите се отделят, разграничават, прочистват и сортират. Работех аз тогава със същия локомотив. Бях пред сепарацията. Зад локомотива – дълга композиция вагони. Ив. Мартинов, ПМ, 215. Сепарациите на мината отсреща бяха също тъй безлюдни и тайнствени, а от рудниците не излизаха вагонетки. Хр. Пелитев, АЧ, 21.
3. Само ед. Прен. Книж. Отделяне, разделяне. Чувствителността към дразненията при общуването с „другите“ нараства, особено с компактното пристигане на голям брой бежанци от досега малко познати културни региони. В обществото се засилват тенденциите към сепарация между коренното население и придошлите. К. Йочева, ПК, 16.
◊ Магнитна сепарация. Техн. Процес на отделяне на магнитни от немагнитни или слабомагнитни вещества. Изходните пресни материали (пясък, глина и др.) се изсушават и пресяват. Употребяваната вече горяла смес се подлага на магнитна сепарация с помощта на електромагнит с цел да се извлекат металните частици. Маш. ІХ кл, 197. Брашното за макаронени изделия се подлага на контролно пресяване през система от плоски сита за отстраняване на механичните примеси. Задължително е и извършването на магнитна сепарация за отстраняване на случайно попадналите железни примеси. Хр. Дончев и др., СХС, 307.
– От лат. separatio ‘отделен’.