СЀПВАМ, -аш, несв.; сèпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сèпнат, св., прех. 1. Правя или ставам причина някой неочаквано, изведнъж да прекъсне съня си, да се събуди рязко, внезапно; стрясвам, стряскам. Познатият сигнал сепна лагерниците. Като изритаха с крака одеялата, те се изправиха върху нарите и започнаха да потриват сънливи очи. Цв. Ангелов, ЧД, 106-107. Ала дълбок бе сънят му, та не го сепна викът. Н. Райнов, БЛ, 30. Тя спеше, но изглежда, че тревожен сън я сепваше постоянно, от гърдите ѝ се изтръгваше мъчителна въздишка. Ст. Загорчинов, ДП, 156. Едно задрямало куче, което той сепва с присъствието си, лавнува въз него и отбягва. Ив. Вазов, Съч. Х, 44. Тъй както облаци по мойте върхове, / минуваха един по други векове, / ту мудно, ту в бесът на прихотливост лиха / и сепваха ме те за миг от дрямка тиха. П. П. Славейков, Избр. съч. III, 47. ● Обр. Трепна цигулка разплакана, / сепна тя зимния сън, / мигом след нея, нечакано, / хукнаха звън подир звън. Хр. Смирненски, Съч. I, 57.
2. Изтръгвам някого рязко, изведнъж от състояние на унес, замисленост, забрава; стрясвам, стряскам. Ръцете са готови да се прострат и го прегърнат, устните трептят от копнеж да дадат целувка. Но в тоя миг силен крясък от диви патици ме сепва от вълшебния унес. Ив. Карановски, Разк. І, 91. Тяхното спокойствие озадачи Рилко и той продължи да ги гледа вторачено. Сетне конят изцвили и го сепна. А. Христофоров, А, 182. Тоя глас сепна Еньо, който бе потънал в своите страшни мисли за земя. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 143.
3. Правя или ставам причина някой внезапно, ненадейно да изпита уплаха, страх; стрясвам, стряскам, уплашвам, изплашвам. Страшният гръм ме сепваше, ала аз тичах, докато стигна у дома. Кр. Григоров, Н, 188. От време на време рухне някой престарял продънен гигант [дърво], сепне зверовете, разбуди долищата и пак настане тишина. А. Каралийчев, С, 22. Разлюляват снежни клони / малки борчета, ели. / Сняг от тях се в миг пророни – / сепна заека страхлив. М. Лъкатник, ВП, 74. Дали го [елена] сепна нечий вик? / Той спря самин над стръмнината / и в тоя миг, / единствен миг, / бе като скулптура излята. В. Раковски, ППС, 17. ● Обр. Горите на Родопа са дълбоки и потайни. Само небесните светкавици и гръмове ги сепват и тогава дърветата сякаш се прегръщат, за да отблъснат огнените копия на бурните облаци. Ст. Станчев, HP, 86. // Пораждам у някого внезапна тревога, безпокойство; стрясвам, стряскам. Изоставеният апостол се улавя за пищова. Бягството на пътеводителя го сепва, но не го отчайва. Н. Хайтов, ШГ, 126. Не сепваше ги ни меч, ни буря: в бран се раждаха, в бран – мреха. Н. Райнов, ВДБ, 42. Последната лоша новина сепна и властници, и беднотия от околните села. „При гара Врабец са избити тези и тези. Войската е ударена най-ненадейно.“ Ив. Хаджимарчев, ОК 1982, 133. Испанската революция дойде изведнъж не само да ги сепне [дипломатите], нъ в същото време и смъртоносно ги удари. ДЗ, 1868, бр. 48, 179.
4. Въздействам на някого да осъзнае грешките си, да стане разумен; опомням, вразумявам. Случеше ли ми се след срещата с него [кафеджията] да кривна по лош път, неговият строг глас: „А баща ти няма ли да го боли!“, всякога ме сепваше и връщаше отново по правия път. Г. Русафов, ИТБД, 33. Както всякога е било, тъй и сега – думите на даскал Стефана сепнаха Кондо. Д. Немиров, Б, 71. Две близки села се караха зарад синурите на мерата си. Най-после случи се нещо, което сепна двете страни и тури край на побоищата. Й. Йовков, ПК, 144. – Тоя бой ме сепна. Реших да уча по-усърдно и да докажа на даскалите, че Бялото куче не си поплюва. Кр. Григоров, Р, 67.
5. Прен. За звук, шум, глас и др. – нарушавам тишината, спокойствието, което цари наоколо, като прозвучавам изведнъж, рязко и силно някъде, в пространството. Само някой натежал клон ще изскърца и ще сепне тишината или боязлива катерица ще прескочи от едно дърво на друго. А. Гуляшки, ЗВ, 554. Търнава потече кървава и мътна, зловещи изстрели сепнаха нощите. Ст. Сивриев, ПВ, 169. – Какво искаш? – сепваше тишината на дъжда моят глас и клонката на надвесената слива се дръпваше. Л. Петков, ПЛ, 43. Ударите проечаха по целия коридор и сепнаха глухотата на затвора. Д. Ангелов, ЖС, 562. Две години преди черни върволици от влакове да сепват с железния трясък на колелетата вековната тишина на балканските самотии, аз направих едно посещение във вътрешността на Искърския пролом. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 75.
6. Прен. За мисъл, обстоятелство и под. – накарвам някого внезапно да се смути, да се обезпокои, да изпадне в размисъл. Драгия заминава. И Найда ще замине. Една нова мисъл сепна момичето. – Защо заминава Найда? А. Каменова, ХГ, 151. Друг въпрос я сепна отведнъж. – А жена, да речем, не би ли се решила да поеме председателството? Кр. Григоров, И, 85. Друга мисъл го сепна: кой беше поставил тоя часовой? Той го виждаше за първи път. Й. Йовков, Съч. I, 1989, 318.
7. Поет. Обикн. в съчет. със същ. душа, сърце. Предизвиквам дълбоко вълнение у някого внезапно, ненадейно; развълнувам. Спре се орача пред нивата злата – / благ дъх му лъхна и сепна душата. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІ, 55. Тъмни нощи. Сладки тръпки / сърце сепват както птичка. К. Христов, Кр, 18. „Я дай – рече – мило дете, / мене това цвете!“ / Тез му сладки думи ето / сепнаха сърцето. Хр. Белчев, Избр. съч., 47.
8. Прен. Остар. Подтиквам (в 3 знач.), подбуждам. Тия, които сепнаха към изявяване народа ни и го подготвиха за подвига на свободата, му посочиха като първо задължение: отхранване и затвърдяване на съзнание – съзнание за народност. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 257. Ти знаеш ли, че аз се бях превърнал / в живелище на сенки и тъги, / когато то – щурче сред пеленките – / за първи път ме сепна за живот. Сл. Красински, БН, 19.
9. Прен. Остар. Пробуждам (в 3 знач.), събуждам. Ти сепна в мене заспалата обич. Н. Райнов, БЛ, 37. сепвам се, сепна се страд.
СЀПВАМ СЕ несв.; сèпна се св., непрех. 1. Събуждам се, пробуждам се от сън, дрямка внезапно, рязко, изведнъж; стрясвам се. „Заспал съм най-после и се сепнах чак по изгрев-слънце.“ Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 50. Задрямалият изповедник отец Никодим се сепна и изправи глава. Елин Пелин, Съч. ІV, 37. Харалам се сепна и уплашено отвори очи. Колко време беше спал? А. Гуляшки, МТС, 346. Момчето се сепна, скочи на крака и както беше още сънено, ококори очи и замига виновно. Ив. Мартинов, ПМ, 41. Някой хусарин, задрямал от равномерното клатушкане над коня, се сепваше с вик. Ст. Загорчинов, ДП, 58. Свети Никола вино пияше. / Сън го заюсна, чаша опусна, / от сън се сепна, чаша подхвана. Нар. пес., СбНУ І, 14. ● Обр. Задрямалите овошки се сепват и недоволни замърморят в просъница: фл-фл-фл. Ил. Волен, ДД, 93. От зимний тежък сън се вече сепна тя [влажната земя] / и като угледна невяста се обкичи / с венци от минзухар и бисерно кокиче. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 142.
2. Излизам рязко, изведнъж от състояние на унес, замисленост, забрава; стряскам се, стрясвам се. – Искам да се върна в България – произнася тя, сякаш внезапно сепнала се от унеса. Б. Райнов, ГН, 146. Не чу почукването на вратата и когато дъщеря му застана до рамката ѝ, той се сепна, сякаш пред очите му стоеше привидение от друг свят. А. Гуляшки, ДМС, 29. – Мобилизация – рече той глухо. Кръстевица, която беше улисана в прекрояване на старо палтенце, изпусна ножиците и се сепна. Г. Караславов, ОХ, 349.
3. Изпитвам внезапно, ненадейно страх, уплаха; стрясвам се, стряскам се, уплашвам се, изплашвам се. Бай Стоян се сепна от строгия тон на околийския, пот обля изгорялото му от слънцето лице. Ив. Карановски, Разк. I, 134. Те се сепнаха едва когато от канавките изскочиха големи и зли овчарски кучета и се спуснаха към тях. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 277. Жребецът се сепна, изцвили и се изправи на задните си крака. Ал. Бабек, МЕ, 222-223. „Петкано, млада невесто, / тука е мене телето, / ми тебе кам ти детето?“ / Тога се сепна Петкана / и се къх нива загнала. Нар. пес., СбНУ ХLVІІІ, 92.
4. Осъзнавам грешките си, преставам да върша неразумни неща; стряскам се, опомням се, осъзнавам се, вразумявам се. – Признавам, разглезих го, единствен ми е, все мислех, че ще тръгне в пътя, позволявах му всичко, дано сам да се сепне. Ст. Поптонев, НСС, 86-87. – Ако не бяха го наказали, какво щеше да излезе? Може би Цочо нямаше да се сепне. Кр. Григоров, И, 88. И време е да се сепнем и почнем със съзнание, с обич и с упорита работа да се погрижим за това, което имаме като народно скъпо притежание. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 220. Ако г. Страшимиров милей за своя дар, нека се сепне доде е време. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 266. „Но дали няма да се сепне един ден мощният и здравомислещ български народ?“ С, 1894, бр. 1477, 2.
5. Възвръщам нормалното си душевно състояние след силна уплаха, смущение, емоционално преживяване и под.; съвземам се, окопитвам се, опомням се. – Е, стига вече, докога ще виеш? Това сякаш я опомни. Сепна се и престана да плаче. М. Грубешлиева, ПП, 93. Той бързо се сепна, отърси смущението от душата си и отново се окуражи. Т. Влайков, Съч. III, 245. Рашко се сепна, разбра, че нещо лошо ще се случи, ако остави турчина да избяга, грабна сухо дърво и го подгони. К. Петканов, ЗлЗ, 189. Дълго стоя прав и гледа сърната, която изчезна в утринния полумрак, като видение. Изведнъж се сепна. Падна на корем и запълзя безшумно към граничната линия. А. Каралийчев, ПГ, 48.
6. Преставам, спирам, отказвам се да върша някакво действие; спирам се. Малко кученце изскочи някъде иззад кошовете, хвърли се в ожесточен лай, но тъй като Тодор не му обърна внимание, то се сепна, подуши го в краката и завъртя опашка. Г. Караславов, ТК, 55. – Ти виждала ли си го да плаче? – Боже опази! – Иваница понечи да направи кръст, но се сепна. – Пусти навик! – сконфузи се тя. А. Гуляшки, СВ, 319.
7. Изненадвам се неприятно и казвам, изговарям нещо с раздразнение, троснато, сърдито; сопвам се, тросвам се. – Какви пушки си скрила в Калчовото? – питаше я лукавият писар. – То си е моя работа! – сепна се баба. К. Калчев, ПИЖ, 21. – Дайте ми Анчето за осем дни! И всичко ще се нареди. И тъй се смеел зловещо, че всички изтръпнали. Тетка се сепва сега: – Иска му се! Негодник! В. Бончева, АП, 133-134. – Какво там с новия войвода… – Какво ли? – сепна се Кръстьо и продължи със сдържан гняв. Д. Талев, ГЧ, 204. // Скарвам се на някого, отправям укор към някого. Тя се сепваше на дъщеря си Петрана да не скитосва по събрания и вечеринки, че там било повече момчешка работа. Кр. Григоров, Н, 45.
8. Прен. За звук – чувам се, прозвучавам изведнъж, рязко в пространството, като нарушавам околната тишина, спокойствие. Лист прошумоли отнегде, отронен звук се сепне и всичко утихне отново. Ив. Карановски, Разк. I, 97. Глушина. Дори не трепва лист, / нито се сепва звук. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 197.
9. Прен. Внезапно изпитвам смущение, безпокойство от нещо, изпадам в размисъл за нещо. Досю изтегли от шкафа папката с плана. И изведнъж се сепна. – Ами че хора ме чакат – как така ще тръгна? Оставам! А. Гуляшки, МТС, 228. Евгени беше готов веднага да заговори, но изведнъж се сепна. „Та този човек може да бъде и някой таен полицай – мина му бързо през ума. – Как щях да влетя в капана!“ Д. Ангелов, ЖС, 337. Чичо Малин и по звездите не позна кое време е. „Чакай – сепна се той, – ако биволиците са изяли овесеницата, не е рано вече.“ Ил. Волен, ДД, 19.
10. Прен. Остар. За намерение, мисъл, желание, чувство и др. – появявам се изведнъж, неочаквано, ненадейно у някого; пораждам се, подбуждам се. Погледнете най-сетне сърната как ближе ледения труп на другаря си, комуто е изменила – и в нея се сепва съвестта! П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 179.
11. Диал. Дръпвам се, отдръпвам се, оттеглям се. Ето че двама души изправиха са на крака от дънера на едно дърво. Аз се сепнах настрана и турих ръка на оръжието си. З. Стоянов, ЗБВ І, 300. Булба възседна своя Чорт, а той като усети на гърба си осемдесе оки товар, сепна се назад като бесен. Н. Бончев, ТБ (превод), 12.
12. Диал. Спъвам се, препъвам се (Н. Геров, РБЯ).