СЀПИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. 1. Който е на сепия или е от сепия (в 1 знач.). В тялото на сепията има жлеза, която отделя тъмна багрилка. Когато животното е раздразнено, изпуска сепийната багрилка във водата. Зоол. VII кл, 37. Сепийна кост. Сепийно мастило.
2. За цвят – червеникавокафяв, подобен на нюанса на течността, изпускана от мекотелото сепия. Мастилата, с които са работели калиграфите, за да напишат основния текст, имали черен, тъмнокафяв или сепиен цвят. В. Йончев, КПВ, 72. // Който е в такъв цвят. Сепийни фотографии.