СЀПКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Правя някой внезапно, ненадейно да изпита уплаха, страх за кратко; сепвам, уплашвам, изплашвам, стряскам. – Ще ни сепка в съня Бай Ганьо: „Бъдете щастливи!“. Ал. Гетман и др., СБ, 279. Гледам сърната. Пули се. А, рекох, недей, мене ме погледи не сепкат. Ако знаеш как ме гледат някои. Н. Русев, СС, 170. сепкам се страд.
СЀПКАМ СЕ несв., непрех. Разг. Изпитвам внезапно, ненадейно силен страх, уплаха от някого или нещо за кратко; сепвам се, уплашвам се, изплашвам се, стряскам се. Нашето село се напълни със софиянци. Те слизаха на гарата увити с шалове и одеяла и се сепкаха даже от свирката на локомотива. Л. Михайлова, Ж, 138-139.