СЀПСИС, мн. няма, м. Мед. Обща гнойна инфекция на организма, при която в кръвообращението навлизат микроорганизми или техни токсини и която протича тежко и понякога има летален изход. Те [циреите] се съпровождат с големи отоци и могат да доведат до заразяване на кръвта (сепсис) поради бързото разнасяне на заразата чрез лимфния и кръвния ток. Ил. Петков и др., КВБ, 66. Основната причина за смъртта при радиоактивно облъчване е тежък сепсис. Н. Цанева и др., МФ (превод), 476. Цветът на кожата се променя и при повишаване на телесната температура. Повечето от болните имат зачервена кожа, но може да има и побледняване – например при сепсис. Ст. Николов и др., ВБ, 20.
– От гр. σῆψις ‘гниене’.