СЕПТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. 1. При който има натрупване на гной, гноене1. Микробите постъпват в кръвта от някое първично септично огнище – например при тежка ангина. Ст. Николов и др., ВБ, 144. Септични рани. Септичен артрит.
2. Който се отнася до сепсис или е причинен от сепсис; сепсисен. При септичните заболявания има особено голяма наклонност към тромбоза. Б. Кърджиев, ОПА, 130. Смъртността, свързана със септичния шок, достига до 90%. П. Куртев и др., НСО, 97.
◊ Септична яма. Спец. Съоръжение за поемане на отпадни води от сгради, близо до които няма канализация, което е изградено в земята и е покрито със стоманобетонна плоча с отдушници. Амонякът е безцветен газ с остра специфична миризма. Натрупва се в септичните ями, среща се във въздуха на химическите лаборатории. Д. Цветков, Х II, 507.
– От гр. σηπτικός, лат. septicus.