СЕР неизм., м. Остар. Сър. Сер Хенри Елиот припка от Порта на Порта: при везирина, при сераскерина. СПл, 1876, бр. 16, 63. Англичанский посланик сер Мурай дошел в Техеран. БДн, 1857, бр. 9, 36.

– От англ. sir.

СЕР, сèра, сèро, мн. сèри, прил. Диал. Сив. Очи да си размениме, / да ми дадеш църни очи, / да ти дам сери очи. Нар. пес., СбБрМ, 1861, 381. – Йотключи тъмни ахъри, / изводи сери биволи, / че прегни кола канатлия. Нар. пес., СбГЗ, 139-140.

– Друга форма: сяр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)