СЕРАСКЀР м. Истор. 1. В Османската империя – длъжност на главнокомандващ на османската армия, а през XIX в. – и на военен министър. С премахването на еничарите от пътя си Махмуд вече може да ускори развитието на плановете си за нова армия. Вместо длъжността ага на еничарите той създава нова длъжност – сераскер. О. Алтънчев, ВСТ (превод), 113. След фермана от 1834 г. всички административни длъжности били разделени на четири категории. Длъжностите на великия везир, на сераскера не влизали в класификацията. И. Дамянов, НВ, 18. Когато узнаха, че Русия е отворила нова война на султана, Осман се похвали на майка си, че му предстояла голяма чест: щял да бъде назначен за сераскер на войската. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 433.
2. Лице, което заема такава длъжност. Турската войска тук се възбунтува против сераскера си, великий везир Сюлейман, който се принуди да бяга в Бялград. М. Дринов, Съч. II, 306. Сега сераскерът приел пакет от пратеника на великия везир, разпечатал го и го чете. Ст. Ботьов, К (превод), 211-212. Великийт турски везир му [на генерала] заповядал да не се връща в Пловдив, доде не се представи на сераскера. Съед., 1883, бр. 3, 2.
3. Управител на военна област в Османската империя. Навярно не е имало такъв смешен ферман – ферманът, който премахваше сераскерите и пашите из Анадола и Румелия и ги заменяше с един-единствен човек. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 575. Виновните в убийството на влашкия сераскер яничари били изловени и нахвърлени в един кладенец. П. Черковски, ВР, 79.
– От араб.-перс. през тур. serasker.