СЕРАСКЀРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е на сераскер; сераскерски. Али Тепеделенли, който с часове седеше пред шатрата на сераскера, не позволи на хората си да припарят в сераскеровия стан. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 68. Настанала нощ. В сераскеровата стая още блестят много светила. Ст. Ботьов, К (превод), 212.