СЕРАФЍМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на серафим или е присъщ на серафим. Пред тия думи съпрузите помислиха, че небето се отвори и серафимски гласове стигнаха до ушите им! Ив. Вазов, Съч. ІХ, 12. Кога служи архиерей, и самите свещеници, които изображават серафимите, пеят серафимската песен: „Светий Боже“. З. Петров и др., ЧБ (превод), 101. Серафимско крило.
СЕРАФЍМСКИ нареч. Книж. По начин, присъщ на серафим; серафически. Бояджиев само надничаше в нашите бурни разгули, серафимски нежен, благ и красив, всякъде тих и винаги мъдър. Хип., 1927, кн. 4, 136.