СЕРБЀЗИН, мн. сербèзи, м. Простонар. Дързък, предизвикателно смел, наперен човек; сербез, сербезлия. Сербезинът, като всеки сербезин, ни две, ни три, извръща се и удря едно текме с крак на заптията. М. Георгиев, Избр. разк., 99. Байова Манке, Марийке, / не земай Ралка Пипалов, / че си йе Ралко сербезин – / той преби Дона Дойнова. Нар. пес., СбНУ ХХХІ, 183. Пошла ми е / Янка юбавица, / че отводи / доле на чаршия, / па я срещнал / Янкул сербезина. Нар. пес., СбВСтТ, 973.