СЕРВИЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Книж. Неодобр. Робско подчинение, угодничество, раболепие; низкопоклонство. Кои са причините на разбитите български надежди, кой е виновникът на потъпканите български идеали? Вслушайте се: българските уста го шушнат, ала българският сервилизъм и продажничество го прикрива. НУ, 1914, кн. 9-10, 557. Меценатството е създало сервилизма и в областта на изкуството и затова в художествените секции на изложението [в Букурещ] преобладават картини из семейния живот на кралевската фамилия. ЛА, 1907, кн. 1, 158.

– От фр. servilisme.


Източник: Речник на българския език (онлайн)