СЕРВЍЛНИЧА, -иш, несв., непрех. Книж. Неодобр. Държа се сервилно, проявявам сервилност; раболепнича, раболепствам, лакейнича, лакействам, угоднича. Вуйчо му го погледна недоволно. – А готов ли си да изместиш някой, който е по-способен от тебе? Да сервилничиш, да клеветиш, да нямаш собствено мнение? П. Вежинов, НБК, 208. Подозрителен човек бе Фердинанд. Който нямаше характер да сервилничи пред него и да манифестира прекалено лицемерна преданост към особата му – опасен човек бе за него. Д. Ганчев, СКВ, 67. Нашите държавници се надваряха да сервилничат пред Англия, да декларират верноподанически чувства. ВЗ, 1922, бр. 23, 5.