СЀРВОМОТÒР м. Техн. 1. Спомагателен (електрически или хидравличен) двигател, предназначен за привеждане в движение на определени устройства, който обикн. е с малки габарити и мощност и се използва широко в промишлеността (металургията, автомобилостроенето, роботиката, авиацията и др.). Някои нови модели преси се произвеждат с комбинация от двигател и сервомотор с цел ограничаване габаритите на агрегата. ИР, 2017, бр. 3, 52. Пущането в ход и промяната на хода [на корабната машина] става със сервомотор, който се привежда в действие чрез сгъстен въздух. Техн., 1929, кн. 2, 34.
2. Изпълнително устройство в система за автоматично регулиране и управление, което преобразува енергията на спомагателен източник в механична енергия за преместване в съответствие със сигнала за управление. Сервомотор в кормилната уредба.
– От нем. Servomotor.