СЕРГИДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Разг. Дребен търговец, който продава стоката си на сергия. Мнозинството от общия брой бяха сиромаси – сергиджии, дребни галантеристи, продавачи на семки. К. Константинов, ППГ, 25. На гара Костенец сергиджии продаваха в кесии малки стипчиви ябълки. Д. Ангелов, ЖС, 550. Дюкянджиите спущаха с трясък кепенците на дюкяните си, многобройните сергиджии по улиците и пазарищата прибираха с трескава бързина стоките си. Д. Талев, ПК, 543.


Източник: Речник на българския език (онлайн)