СЕРДÀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до сердар. Сердарската длъжност осигурявала разполагането с истинска въоръжена сила. През втората половина на XVII в. в Румелия това вече било главен фактор за успех както в борбите между отделните претенденти за местната власт, така и в конфликтите им с центъра. Цв. Георгиева, ЕБЗ, 160. Според други източници Мандрда за любовта към съотечествениците си е паднал в немилост у турците и си изгубил сердарската служба. П. Р. Славейков, ПССъч. III, 418.