СЀРЕЙ, -еят, -ея, мн. няма, м. 1. Вещество, образувано от секрета на мастните и потните жлези на овцете, което се наслоява по вълната и я предпазва от вредното въздействие на дъжда и слънцето. Когато Янчо отвори вратата ѝ [на кръчмицата] първия път и миризмата на мента, цървули, мастика, серей и борина го удари, ушите му се почувстваха в кошер. Д. Цончев, ЛВ, 159. Сереят при мериносовите овце е от особено важно значение. Той предпазва мериносовата вълна от праха и запазва ценните технологически качества на влакната. Пр, 1953, кн. 1, 27. Кожата му [на добитъка] е тънка и пуща спорно една мазна мъзга, позната с име серей. Ив. Богоров, СЛ, 219. Като киселини при боядисването са служили стипцата, крушовият и зелевият сок и сереят. СбНУ ІV, 43.
2. Диал. Първата вода, в която кисне руно вълна и която в миналото се е употребявала за получаване на синьо багрило. Неизпраната вълна се нарича серлива вълна, а водата, в която се изпира за първи път вълната, серей. Ив. Мурджева, ЕИ, 105.
3. Диал. Багрило, получено от такава вода. Меките тонове от светлосиньо до зеленикавосиньо, получени чрез боядисване със „синило“ и „серей“, са много характерни. СбНУ LV, 42.