СЕРЕМДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Файтонджия, който кара серем. Всичките кочияши, серемджии и слуги се събраха около му със скръстени ръце пред пояса си. Ц. Гинчев, ГК, 254. Конете от горещина едвам пристъпваха, а и сам серемджията, млад юнак турчин, който не можеше да се закрива добре от слънцето, изпитваше силна и нестърпима горещина. В. Друмев, Съч. I, 567.