СЕРИЦЍН м. Биохим. Протеин в секрета на копринената буба, който покрива и слепва нишките в коприненото влакно и се използва широко в медицината и козметиката поради голямата си еластичност. Суровата коприна се състои от две фиброинови нишки, слепени с белтъчното вещество серицин. Дегумираната коприна е свободна от серицин и представлява единична нишка. Г. Кантурски и др., СА III, 48. Фиброинът и серицинът влизат в състава на копринените влакна. В. Живкова, Х, 284. Текстилните влакна от животински произход са съставени от белтъчни вещества, образувани от аминокиселини. Към тези белтъчни вещества спада кератинът – белтъчно вещество на вълната, и серицин – на естествената коприна. Д. Стефанов и др., СПС I, 284. Маска за лице със серицин.
– От лат. sericum silk.