СЕРМЍЙКА ж. Диал. Умал. от сермия. Изкарвам поминувката, ала с много труд. Колкото сермийка имам, половината е затворена во вересии. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. Съсипа момчето коджа сермийка, па западна, па се удари у пиянлък, и това го и затри!... М. Георгиев, Избр. тв, 101. – Изхарчий си кесийката, / кесийката с сермийката, / да купувам армагани. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 247.