СЕРМЍЯ ж. Диал. 1. Капитал (във 2 знач.), налични пари. – Тук са две хиляди и петстотин гроша. За нас, тримата, остават още около петстотин. Това е всичката ни сермия. Г. Караславов, Избр. пр IV, 1979, 250. Като сетен сиромах, без пет пари сермия, той чакаше своето парче хляб от чиновничеството, в което не може да отиде по-нагоре от жандармин и пъдарин. З. Стоянов, Съч. IV, 636. Който дава на вересия, остава без сермия. БР, 1934, кн. 3, 114. Ако земледелецът има свои работни ръце и сермия, а няма земя, принуден е тогава да взима с наем ниви и да плаща една част от произведението за наем на стопанина. Земл., 1883, бр. 24, 6. // Пари, вложени в имот, предприятие или др.; вложение. – Да съм оставел хана! Хич бива ли това? Че аз имам вътре за три хиляди гроша сермия! Няма да го оставя. Г. Караиванов, П, 41. Поне е вложил сермия и има защо да действува тъй, както намери за добре. Изв., 1909, бр. 41, 2. Но за тяхна зла чест, кой знае как, се случваше, та повечето, вместо печалба, изгубваха и от влога (сермията). И, 1895, кн. 7, 73.
2. Имот, богатство; стока. А бре Никола, Никола, / ако пари ти не стигнат, / сермиите ще си продадем, / сермиите и дюкяните. НГ, 1942, бр. 175, 3. От баща сермия, а жена от Бога. Погов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 16. ● Обр. Българка абер проважда: / – Де да е Стоян да доде, / макар съм гола и боса, / ама съм баре убава: / тънка ми йе снага прикия, / бяло ми йе лице сермия. Нар. пес., СбНУ ХХІХ, 131-132.
◊ На сермия. Диал. Извънредно много. Пошепна ми, че днес подир обед щяло да има гръцко погребение в „Св. Неделя“, та да ида с няколко души, понеже щяло да има „бой на сермия“. Ил, 1936, кн. 9, 10. И ракия, върла, пия, / пия, братко, на сермия. Ск, 1909, бр. 11, 5.
– От перс. през тур. sermaye ‘капитал, вложение; себестойност’.