СЕРНЍСТОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е светложълт като този на сярата. Той носеше гамаши, както и много тесни панталони със сернистожълт цвят. В. Радков, ДК (превод), 357. Оцветяването им [на птичките] е сравнително еднообразно: зеленикаво отгоре и светложълтеникаво отдолу с белезникав до сернистожълт нюанс. Н. Боев, НПП, 102.

2. Който има такъв цвят. Отдолу [смокът] е сернистожълт и по това се отличава от водните змии (които имат от коремната си страна напречни, „шахматно“ разположени черни шарки). М. Тошков и др., ЗРП, 94. Отгоре [крокодилът] е тъмнозелен до кафяв, а отдолу е светлорезедав до сернистожълт. О. Тодорова, СЖ, 109. Сернистожълти очи. Сернистожълто канарче.

3. Като същ. сернистожълто ср. Светложълт цвят. Моите уважения пред красивото небе, ама покрие ли се с такова медночервено и сернистожълто, може да ти се изправят косите. В. Радков, Избр. пр IV (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)