СЕРÒЗА ж. Анат. Слизеста ципа, която покрива стените на вътрешните телесни кухини в тялото на човека и животните и отделя течност, която улеснява движението на вътрешните органи и има защитна функция. В отделни случаи, когато язвата достигне до серозата, последната се възпалява и се образуват сраствания с някои от съседните органи. Л. Митов и др., ВБ, 286. Серозата на червата образува най-външния слой на чревната стена. Тя покрива изцяло по-голямата част от червата. М. Василев и др., ВБ, 345 С лишената от сероза повърхност стената на дванадесетопръстника влиза в контакт с редица органи и съдове. В. Ванков и др., ТА, 152.
– От лат. serosa.