СЕРÒЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Анат. Който представлява сероза или е покрит със сероза. Стените на червото са съставени от вътрешен слузест слой с храносмилателни жлези, мускулен слой с надлъжни и напречни гладки мускулни влакна и серозна обвивка. Т. Генов и др., З, 285. Тръбите [маточните] се състоят от три слоя: вътрешен – лигавица, среден – мускулен, и външен – серозен. Ил. Щъркалев и др., А, 24. Аз не мога утвърдително да кажа, че съвсем е нямало изменения и в другите органи: в черния дроб, жлезите, серозните ципи. МСп, 1886, кн. 9, 434. Серозни мембрани. Серозни кухини.
2. Биол. Който съдържа серум (в 1 знач.). Кората е вторично изменение на кожата, образуващо се при засъхване на секрета на мехурите, язвите и др., който може да бъде серозен, гноен или кръвенист. Ил. Петков и др., КВБ, 38. Серозни и примесени с кръв са храчките при белодробен оток. М. Василев и др., ВБ, 49. При отварянието на черепа потече малко серозна жидкост. МСп, 1887, кн. 17, 267. Серозна течност.