СЕРОНЕГАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Мед. 1. За човек или животно – който е с отрицателна серологична реакция за наличието на определени антитела в кръвта. Пациентът се подлага на серологично изследване преди трансплантацията и имунизация се провежда само ако е серонегативен. ГСУМФ, 2017, т. 2, 68. Ваксинация срещу това заболяване се извършва на серонегативни животни еднократно с жива ваксина. ДВ, 2006, бр. 40, 107. // За реакция, тест – който е отрицателен по отношение на наличието на определени антитела в кръвта. Първият период на сифилиса се дели на два периода: а) първичен серонегативен, когато серологичните реакции са още отрицателни. Ил. Петков и др., КВБ, 190.

2. За болест, заболяване – при което има отрицателна серологична реакция за наличието на определени антитела в кръвта. Серонегативен артрит. Серонегативен сифилис.


Източник: Речник на българския език (онлайн)