СЕРОТОНЍН, мн. няма, м. Химическо вещество, което се отделя в мозъка, изпълнява ролята на преносител на сигнали между нервните клетки и влияе на голям брой психически и физиологични функции на организма (настроение, сън, памет, топлообмен, дишане, апетит и др.); хормон на щастието. Намалените нива на серотонин в мозъка са свързани с развитието на депресия. Д. Кръстев и др., ОАФ, 210. Лекарството е от групата на антидепресантите и неговото действие е основано на механизма на регулирането на нивото на серотонина в човешкия организъм. Дар, 2006, бр. 21, 3. При разстройства на паметта съдържанието на серотонина в тъканите на мозъка намалява. НТМ, 1963, кн. 9, 29.
– Фр. serotonine.