СЕРПЕНТЍНОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от серпентин. Пропускливият материал за тялото на стената [на язовира] се взема от серпентиновите наноси и се пресява грубо. В. Калайджиев, НН, 30. Магнетитът се среща навред из серпентиновата маса като ситни зрънца. ПСп, 1906, кн. 67, 714. В серпентиновата основа личат и по-едри люспести кристалоидни форми, които по очъртанието и устройството си отговарят на биотитови. СбНУ XXII-XXIII, 135. Серпентиново находище.