СЕРТИФИКÀТ м. Спец. 1. Официален писмен документ, чрез който се удостоверява произходът, качеството, годността или съответствието на определени стандарти на стока, услуга и под. Местните производители, притежаващи всички сертификати за качество, ще могат да произвеждат млечни продукти, мед, билкови и козметични препарати с емблемата „Българка“. НЗЗ, 2012, бр. 28, 4. За определено количество произведена електрическа енергия може да бъде издаден само един сертификат за произход. ДВ, 2007, бр. 41, 91. Възстановява се организирането на пазари и изложби на пернати животни в региона след издаването на здравен сертификат от ветеринарен лекар. Д, 2018, бр. 1, 6. Картината е снабдена със сертификат за автентичност. // Официален писмен документ, чрез който се удостоверява техническата изправност на машина, плавателен съд, превозно средство и др. Представител на застрахователя е издал сертификата за техническата изправност на кораба. Класа, 2011, бр. 962, 4. Сертификат за безопасност на пътническите кораби.
2. Официален писмен документ, чрез който се удостоверява придобиване на професионална или образователна квалификация, степен на владеене на език, правоспособност за нещо или др.; свидетелство, удостоверение. По време на курса на лицата се полагат стипендии за присъствен ден, а след всеки преминат вид обучение ще получат сертификат. ГДн, 2016, бр. 10, 3. На успешно положилите финален тест ще бъдат издадени сертификати за покритото съответно ниво на владеене на езика. ПАт, 2008, бр. 6, 10. След като преминат тези подготовки, обучаваните получават съответните сертификати за морска компетентност, които са им необходими, за да могат да кандидатстват за получаването на цялостния професионален сертификат като вахтени офицери. БА, 2017, бр. 1, 7. Сертификат за завършен курс по счетоводство. Сертификат за следдипломна квалификация.
– От фр. certificat от лат. certum ‘сигурно’ + facio ‘правя’.