СЕРТИФИКАЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до сертификация. Изграждането на национална система за сертификация изисква привеждането на националната сертификационна система в съответствие с международните правила и процедури за тази дейност. Н. Георгиева и др., СКП, 44-45. В последните години и у нас започва да навлиза практиката за провеждане на сертификационни обучения за работа с конкретен тест или методика, което е едно добро начало за увеличаването на броя квалифицирани специалисти. СбСНКП, 1096-1097. Има сертификационни курсове, където хората придобиват много теоретични знания и биват подготвяни за сертификационните изпити. ТМ, 2015, бр. 19, 52. Без сертификационен знак продажбите на Запад не вървят. О, 1991, бр. 1, 2. Сертификационна комисия. Сертификационен орган. Сертификационни стандарти.