СЀСИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. 1. Който се отнася до сесия (в 1 и 2 знач.). Парламентаристите [в Лихтенщайн] продължават да упражняват професиите си и изпълняват функциите си в парламента като допълнителна дейност. Те получават годишно заплащане на стойност около три минимални работни заплати и отделен, невисок хонорар за всеки сесиен ден в парламента. Д. Дечева и др., КЛ, 105. Местните парламентаристи показаха, че за кратко време могат да вникнат в детайлите на предложените им материали, защото твърде късно са получили сесийните си материали. КГ, 2015, бр. 5, 3. Стотици хора изпълниха сесийната зала на общината.
2. Който се отнася до времето, през което се провеждат изпити на студентите. Беше краят на юни – сесийно време. Като всеки студент, аз имах само една грижа – да положа успешно изпитите и да завърша благополучно учебната година. ПУ, 2007, бр. 4, 10. Нейната физическа подготовка ѝ помага особено много в тежките сесийни дни. Старт, 1972, бр. 45, 15.