СЕСТРÀ, зват. сèстро, мн. сестрѝ, ж. 1. Дъщеря по отношение на другото дете или другите деца на едни и същи родители или на един от родителите. Той вървеше тежко и бавно към ония горски баири пред него, зад които беше селото им, и мислеше за майка си, за баща си и за сестра си, която остави дете. Елин Пелин, Съч. І, 119. Те двамата, брат и сестра, си приличаха като близнаци – същите очи, същите коси, същата бледа, нежна кожа на дребните им лица. Д. Талев, ЖС, 24. От сестрите и братята на Левски поколение е оставила само сестра му Яна. Н. Ферманджиев, РХ, 99. И аз ще отнеса поне един камък за основите на големия мост, защото съм родна сестра на тримата братя от долния край. А. Каралийчев, НЗ, 14. – Нали имах доведена сестра... О, той безумно я обичаше! М. Марчевски, П, 112. Един бе Чавдар войвода – / един на баща и майка, .. / без сестра Чавдар, без братец. Xр. Ботев, Съч. 1929, 32. Сестра милей брат като пръстен съд, а брат милей сестра като меден. Послов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 112. Природена сестра. ● Обр. Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната – / родната сестра на вятъра, на водата и на виното. Е. Багряна, ВС, 36.
2. Сънародничка, съотечественичка или жена, близка по произход до други. Из пътеките между лещака срещаха ме или ме преваряха купове помакини; те идеха от банята и бяха повечето млади и хубави. Ако имам възможност да им отдам тая справедливост, то е, че те се не криеха дотам строго както техните сестри от другите чепински села. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 42. Отец Матей [Преображенски] не живееше за себе си, а за своите многострадални братя и сестри българи. Д. Марчевски, ДВ, 96. Селяните по свой почин се притекоха на помощ на своите бедстващи братя и сестри от града. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 274. Да живее руският народ! Ваши едноплеменни сестри българки из Велико Търново. НБ, 1876, бр. 54, 211.
3. Жена, която е много близка по чувства, разбирания, съдба, идеи и под. по отношение на други; посестрима. Андрофоба: – Слушайте, сестри, и разправяйте на вси страни това велико дело, достойно за подражание от всички ратнички на нашата свобода. Ст. Л. Костов, М, 114. За Елена Вапцарова представлява интерес и дали Мила се занимава с някаква обществена работа. Проси дори извинение, че така направо ѝ пише, но би желала да научи повече за своята сестра по съдба – с кого и с какво живее, как е със здравето. ПУ, 2013, бр. 7, 18. Видях видение на сън: избити, / лежаха бойни братя и сестри; / останалите живи негде скитаха / в гостоприемно-родните гори. Н. Хрелков, ДД, 221. Когато това стана известно в окрестностите, стекоха ся мнозина единомислени братия и сестри. ИХЦ (превод), 202.
4. Разг. Интимно, приятелско обръщение към жена (жени). – Ами да видите, сестри, учителката, ами тя била човек на място! Къде ще се сетиме ние да научим децата си на такива хубави думи! За добро е дошла тя между нас. Д. Талев, ПК, 242. – Да бяхме дошли да те придружим до дома, че сама в тая тясна уличка не чини. – Нема защо, сестро. Ей я де е къщата ни. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 24. „Кажи ми, сестро, де Караджата? / Де е и мойта вярна дружина? / Кажи ми, пък ми земи душата – / аз искам, сестро, тук да загина!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. „Вървете, моми, вървете, сестри, / яз не ще дода на мащерига, / че ми са кани Петар делия, / че ми са кани и ще ма фане, / и ще ми реже русата коса, / и ще ми вади черните йочи!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 198. ● Обр. Черней, горо, черней, сестро, / двама да чернейем – / ти за листе, горо сестро, / аз за мойта младост. Нар. пес., СбНУ XLVI, 30.
5. Разг. Медицинска сестра. – Какво разбира една сестра от диагнози! – нервничеше доктор Александрийска. Диагнозите тук ги поставяме ние! Ч. Шинов, БС, 57. – Стая номер седем! – каза лекарят и подаде картона на сестрата, която ме съпровождаше. Кл. Цачев, СШ, 143. Около болницата става тъмно, настъпва нощ. Лекарите се прибират, разотиват се и сестрите. Ив. Бурин, НП, 35. На първо време трябват всеки ден инжекции. Ще ги прави сестрата. М. Грубешлиева, ПП, 163. – Добър ден, сестро. Искам да получа информация за баща ми. Днес предиобед трябваше да бъде опериран. М. Абаджиев, Ф, 94. Сестрата се явява в помощ на лекаря в болницата. Тя е посредника между лекаря и болния, тя е изпълнителя на нарежданията на лекаря. ЖГ, 1927, бр. 15-16, 3. Главна сестра. Дежурна сестра.
6. Калугерка по отношение на другите калугерки. Игуменката тогава каза на калугериците: – Сестри, излезте си всички. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 101. Като влязох в тоя манастир, денем сякаш и мир имаше в душата ми, и спокойствие; не бях предишната, а нова, богоневеста сестра Ксения. Ст. Загорчинов, ДП, 162. Освен игуменката и сестра Евлампия на вечерята бяха и две послушнички. Д. Вълев, З, 76.
7. Прен. Нещо, което е сходно, близко, от същия тип като нещо друго (по вид, същност, местоположение и др.); посестрима. Тя [усойницата] прилича много на своята сестра пепелянката, обаче няма рогче върху муцуната си като тая последната, затова наричат пепелянката още и качулатата усойница. П. Делирадев, В, 177. Сега стената на пожарите отделяше Родопа планина от сестрите ѝ Пирин и Рила. А. Дончев, ВР, 102. – Сигурно искате да кажете, че въздържаността е сестра на мъдростта. Д. Кисьов, Щ, 84.
◊ Медицинска сестра. 1. Длъжност на медицинско лице, което подпомага лекаря при оказване на медицинска помощ на пациентите. Главна медицинска сестра. Старша медицинска сестра. 2. Лице (обикн. жена), което заема такава длъжност. Болните от пневмония се обработват санитарно само частично, и то под контрола на медицинска сестра. Л. Митов и др., ВБ, 68. Един възстаричък фелдшер с уморено, посивяло лице и две медицински сестри едва смогваха да превържат ранените. Ив. Мартинов, ПМ, 10З. Милосърдна (милосердна) сестра. Остар. Жена с медицинска подготовка или доброволка, която подпомага лекаря при оказване на медицинска помощ на пациентите. Той мечтае как ще лежи в болниците, как лекари и милосърдни сестри ще се грижат денонощно за него. Г. Караславов, Т, 94. Тия дни пристигнале у Белград изпроводените из Русия от дружеството „Червений кръст“ у Москва 100 милосердни сестри с 10 лекари и 10 помощници. НБ, 1876, бр. 17, 68. Млечна сестра. Разг. Дете от женски пол по отношение на друго дете, с което са родени от различни майки, но са кърмени от една и съща. На прага се обърна и каза тихо на своята млечна сестра, която стоеше в светлото поле: – Томаисо, мила моя, иди се помоли за двама ни! Ст. Загорчинов, ЛСС, 136. Пишещи братя и сестри. Обобщено название на писатели или журналисти, което се употребява от техните колеги или от други хора. Писателското кафене на „А. Кънчев“ № 5 е безлюдно. Рано сутринта пишещите братя и сестри все още спят. Към 11,00 ч. настъпва оживление – влизат, излизат, оформят се компании. АСГ, 2010-2011, 386. Чумова сестра. Диал. Невестулка; невестица2, невестка, байнова булчица, царева невяста, царева невестулка. Невестулката дохождала и когато не намирала мишки, разсърдвала се и за да отмъсти за тая подигравка, влизала в долапи, сандъци. Помаците я наричали чумова сестра. Д. Маринов, Избр. пр I, 142.